Вампир
Вампир си ти,
но не пиеш кръв, а надежда.
Пиеш от чуждите мечти
и инстинкта към жертвата те отвежда.
Вампир си ти,
но не пиеш кръв, а сълзи.
Същността си скриваш
с безброй подли лъжи.
Вампир си ти,
но си ми и приятел,
всеки път, когато гладен стоиш,
пий от мене с наслада.
Хайде, пий от мен до насита,
пий от мене пак и пак,
пий, докато смъртта край мене прелита,
но когато ще пиеш, давай знак.
© Емануела Кацарова Всички права запазени