21.02.2008 г., 21:46

Вампирска любов

1.6K 0 2
 

Вампирска любов

 

Дявол с ангелско сърце

или гълъб с черни криле:

какво си ти?

Каква е тази твоя сила,

дадена ти от смъртта?

А страстта, която те изгаря,

страст от жажда за любов

или просто нужда от живот?

Любов моя, ангел на нощта,

защо превърна се в стихия,

унищожаваща парченцата

добро във менe?

Не ти ли стига моята вярност,

моята любов?

Защо изпепеляваш ме бавно,

защо ме съсипваш?

Дори сега, когато всмукваш

отново червения елексир,

не трепва ли сърцето ти,

душата ти?

Или ти вече нямаш такава?

Защо ти трябваше да ме убиваш

и после пак да ме съживяваш -

всяка нощ и всеки ден.

Не бях ли аз за теб това,

което беше ти за мен.

Защо, превръщайки се в звяр,

превърна мен в злокобен дар?

Даваш ме на всеки,

за да съществуваш.

Прегръщаш ме,

за да усещаш живота.

Целуваш ме,

за да отпиваш от любовта.

Любиш ме,

за да не умра.

Но не мога вече тъй.

Остави ме!

Болката в сърцето ми

е по-силна от смъртта.

Не мога да живея - ще умра.

Намери си друга жертва,

Аз нямам сили вече!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оникaлен стих и толковa поетичен брaво нaистинa!!!
  • Страхотен стих... наистина прекрасен!Няма смисъл от кометар, просто е невероятен!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...