Колко стъпки трябва да изминеш
за да стигнеш своята Голгота?
И дали изобщо ще достигнеш
до върха, и стига ли живота
за последната, и първата ти крачка?
Или просто всичко е заблуда?
Колко просто, затова и тъй логично.
Сляпата пророчица бе луда?
Може би, но мислеше различно...
И признай – понякога с почуда
виждахме как всичко бе познала –
бъдещето, във което ние
не проникнахме – Науката би дала
даже Нютон, само да убие
нея, но уви, е невъзможно
(иначе цената е разумна...)
но времето не е платно чертожно...
А историята? Тя е равнодушна
към проблемите на хора и епохи.
Само тя, а в древността и други,
сочеха световните посоки...
Но останалите нямаха заслуги,
а и се родиха тъй отдавна,
че историята древна
днес от живи хора... пак се прави...
по отломки и по ръкописи,
и легендите грешат, макар че в боя
някак си, случайно пак откри се,
че истина, а не лъжа е Троя...
Там такава пак била живяла,
но скелета и тъй и не откриха,
да го разпитат, че науката не храни гола вяра,
ни надежда, ни любов. А стиха?
С него тя дори не се поглежда!
Не разбира как побира листа
тези страсти, толкова надежда...
Той за нея представлява писта
за чертежи, графики, колони,
данни статистични и години.
Ако може, как ще го прогони
с всичките пророци и богини
във бездънен и брониран склад.
Там да гният! Тя ще ги забрави
сред архива е прашния доклад.
Свят без криви, от посоки прави,
вертикали, кубове, квадрати –
Тя обича точно този ред
с формули красиви и познати,
с теореми, лостове навред.
Тя, науката, отрече всеки бог!
Само тя е, а света пък и е храм.
Вместо жрец и служи психолог,
и богът-наука в него сам!
А една старица (явно луда)
унижи я, без да я напада,
казвайки заблуда след заблуда,
а се сбъдват – Ужас! Ярост! Клада!
***
Старица бе сляпа, немощна и слаба,
и все пак във нея бе силен живота.
Аз питам с надежда, с любов и със вяра –
Дали бе открила свойта Голгота?
16.11.2000.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени
И казаното от теб е истината - за съдниците.
Благодаря сърдечно още веднъж.