30.04.2009 г., 0:12

Ваня - вятърничавото момиче

672 1 1

 

  Ваня - вятърничавото момиче,

дето се заплесва все и се увлича.

Тръгва, връща се, забравя;

късно пак се сеща, закъснява..

 

 Постоянна като вятър,

да я гледаш цял е театър!

  Като вятър тя е лека

и я кара по-полека,

щото нищичко не ù тежи,

на въпрос това не подлежи.

 

 Като вятър лека е и всяка нейна мисъл,

но за нея носи чудно важен смисъл.

Не тежи ù мисъл на главата,

не тежи и на душата:

нещо ако мисли - казва,

ако не харесва - го показва.

И дори проблем може да ù представлява,

че не може да се съобразява.

 

 Ала нищо. Рядко стъпва по земята -

леко ù е на душата.

От едното до другото ухо „фииу-фииу..." и това е то...

 

  Вятърничавото момиче,

дето по облаците тича.

Като че от вятъра отвяна,

все за друго мисли, все забляна.

  Мисли си, че на промяна подлежи,

но уви...

на акъла нещо друго пак си тя нави.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поверително Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Идеята ти е хубава, с времето ще можеш да го изпипаш и да не е с толкова накъсан ритъм. Добре дошла!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...