Ваня - вятърничавото момиче,

дето се заплесва все и се увлича.

Тръгва, връща се, забравя;

късно пак се сеща, закъснява..

 Постоянна като вятър,

да я гледаш цял е театър!

  Като вятър тя е лека

и я кара по-полека,

щото нищичко не ù тежи,

на въпрос това не подлежи.

 Като вятър лека е и всяка нейна мисъл,

но за нея носи чудно важен смисъл.

Не тежи ù мисъл на главата,

не тежи и на душата:

нещо ако мисли - казва,

ако не харесва - го показва.

И дори проблем може да ù представлява,

че не може да се съобразява.

 Ала нищо. Рядко стъпва по земята -

леко ù е на душата.

От едното до другото ухо „фииу-фииу..." и това е то...

  Вятърничавото момиче,

дето по облаците тича.

Като че от вятъра отвяна,

все за друго мисли, все забляна.

  Мисли си, че на промяна подлежи,

но уви...

на акъла нещо друго пак си тя нави.