11.10.2012 г., 10:01

Ваш ред е!

870 0 0

Сега не съжалявам.
В очите ми няма сълзи.
В гърдите имам сърце,
от много докаснато е,
но студено не е!
Главата ми гордо вдигната е.

 

Видя как ангел плаче.
Видя безцени кристали ти.

Може би трябваше да крещя за помощ.
Може би трябваше да убия някой.

Но не!

 

Сега се усмихвам.
И държа един кристал в ръка.
Кристал от моята душа.
Сега искам вас да ви боли.
Сега искам да усещам вашите сълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...