Сега не съжалявам.
В очите ми няма сълзи.
В гърдите имам сърце,
от много докаснато е,
но студено не е!
Главата ми гордо вдигната е.
Видя как ангел плаче.
Видя безцени кристали ти.
Може би трябваше да крещя за помощ.
Може би трябваше да убия някой.
Но не!
Сега се усмихвам.
И държа един кристал в ръка.
Кристал от моята душа.
Сега искам вас да ви боли.
Сега искам да усещам вашите сълзи.
© Александра Иванова Всички права запазени