Ваше Благородие Любов
Любов, от години вървя към тебе,
краката ми отмаляха,
очите ми ожадняха,
искаха да те зърнат, веднъж поне.
Ти, Любов - прекрасна, мистична,
изчезваше всеки път, щом те настигна,
а аз през тръните минах,
през блата и пустини...
Исках те безумно, но ти,
ти бягаше подплашена,
гъвкаво от мен се скри
и потъна в илюзия от искри.
Любов, прости ми - бях неразумна,
всеки ден свирех на слънчеви лъчи,
всяка нощ в златни мрежи звезди оплитах,
всеки миг за теб копнеех, мислех, страдах...
Сега съм сама и плача...
Не Ви познавам, Ваше Благородие Любов!
Нигога не сте била по-дръзка, по–силна,
но за мен сте непозната, чужда и далечна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Дочева Всички права запазени
