Oct 29, 2011, 10:05 PM

Ваше Благородие Любов 

  Poetry » Love
948 0 5

Любов, от години вървя към тебе,

краката ми отмаляха,

очите ми ожадняха,

искаха да те зърнат, веднъж поне.

 

Ти, Любов - прекрасна, мистична,

изчезваше всеки път, щом те настигна,

а аз през тръните минах,

през блата и пустини...

 

Исках те безумно, но ти,

ти бягаше подплашена,

гъвкаво от мен се скри

и потъна в илюзия от искри.

 

Любов, прости ми - бях неразумна,

всеки ден свирех на слънчеви лъчи,

всяка нощ в златни мрежи звезди оплитах,

всеки миг за теб копнеех, мислех, страдах...

 

Сега съм сама и плача...

Не Ви познавам, Ваше Благородие Любов!

Нигога не сте била по-дръзка, по–силна,

но за мен сте непозната, чужда и далечна.

 

© Ирена Дочева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??