12.10.2008 г., 17:06

Вчера

1.2K 0 6
Сега ме искаш, а преди
раздираше душата ми от болка.
Сега различно ли е? Замълчи -
днес думите ти няма да говорят.

Изтръгнати житата не класят,
пречупените вейки не живеят
и птиците избягаха на юг,
защото тук е толкова студено.

Премрежена във паяжини скръб
орисала е всичките ми нощи.
Върви си! Кой ще те посрещне тук -
душата ми е заприличала на просяк.

Сега ме искаш, а преди
очите ти за мене не горяха.
Студено е и толкова боли,
че любовта си няма стряха.

Не, няма кой да те посрещне тук,
ръцете ми отдавна не копнеят
да те прегърнат и да се стопят.
А другото... То беше вчера.

http://www.sibir.bg/index.php?page=videoAlbumPreview&albID=102143&VideoID=58294&others=2#

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не, няма кой да те посрещне тук,
    ръцете ми отдавна не копнеят
    да те прегърнат и да се стопят.
    А другото... То беше вчера.


    !!!
  • Страхотен стих!БРАВО!!!
  • Поздрави за хубавия стих.
  • Такава заупокойна за пречупените жита не бях слушал...Много хубаво и много тъжно! Зем.
  • Премрежена във паяжини скръб
    орисала е всичките ми нощи.
    Върви си! Кой ще те посрещне тук -
    душата ми е заприличала на просяк.

    Много добро.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...