12.10.2008 г., 17:06

Вчера

1.2K 0 6
Сега ме искаш, а преди
раздираше душата ми от болка.
Сега различно ли е? Замълчи -
днес думите ти няма да говорят.

Изтръгнати житата не класят,
пречупените вейки не живеят
и птиците избягаха на юг,
защото тук е толкова студено.

Премрежена във паяжини скръб
орисала е всичките ми нощи.
Върви си! Кой ще те посрещне тук -
душата ми е заприличала на просяк.

Сега ме искаш, а преди
очите ти за мене не горяха.
Студено е и толкова боли,
че любовта си няма стряха.

Не, няма кой да те посрещне тук,
ръцете ми отдавна не копнеят
да те прегърнат и да се стопят.
А другото... То беше вчера.

http://www.sibir.bg/index.php?page=videoAlbumPreview&albID=102143&VideoID=58294&others=2#

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не, няма кой да те посрещне тук,
    ръцете ми отдавна не копнеят
    да те прегърнат и да се стопят.
    А другото... То беше вчера.


    !!!
  • Страхотен стих!БРАВО!!!
  • Поздрави за хубавия стих.
  • Такава заупокойна за пречупените жита не бях слушал...Много хубаво и много тъжно! Зем.
  • Премрежена във паяжини скръб
    орисала е всичките ми нощи.
    Върви си! Кой ще те посрещне тук -
    душата ми е заприличала на просяк.

    Много добро.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...