Вчера
По-хубава жена не съм видял!
Нали до вчера бе обикновена.
Защо сега си моят идеал?
Очите си не мога да откъсна
от твоите сияещи очи.
Сърцето ми направо ще се пръсне -
внушило си, че може да лети...
Усмихваш се, а аз едва се сдържам -
да не би цял тука да се срина.
Пред тебе всеки друг е недовършен
и само ти си тъй неповторима!
И колко си добра в сърцето само!
Кой ли не би искал да те има?
Аз сляп ли бях, кажи, по-рано!?
Не, всъщност друга е причината.
Красива си, защото те изгубих!
До вчера беше моя, беше даденост.
Само дето късно се събудих -
на прага на собственото си предателство...
И толкова си хубава сега -
пред твоето величие треперя!
Бих преобърнал цялата земя,
само за да върна вчера.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
