Mar 27, 2008, 4:55 PM

Вчера

  Poetry » Love
2.3K 1 23
Красива си! Направо съвършена...
По-хубава жена не съм видял!
Нали до вчера бе обикновена.
Защо сега си моят идеал?

Очите си не мога да откъсна
от твоите сияещи очи.
Сърцето ми направо ще се пръсне -
внушило си, че може да лети...

Усмихваш се, а аз едва се сдържам -
да не би цял тука да се срина.
Пред тебе всеки друг е недовършен
и само ти си тъй неповторима!

И колко си добра в сърцето само!
Кой ли не би искал да те има?
Аз сляп ли бях, кажи, по-рано!?
Не, всъщност друга е причината.

Красива си, защото те изгубих!
До вчера беше моя, беше даденост.
Само дето късно се събудих -
на прага на собственото си предателство...

И толкова си хубава сега -
пред твоето величие треперя!
Бих преобърнал цялата земя,
само за да върна вчера.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васка Мадарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • за съжаление винаги оценяваме всичко едва след като го загубим БРАВО МИЛА
  • нещо невероятно и красиво
  • Благодаря за съвета.Определено ме замисли.Ще видя как мога да го пооправя.
  • Престъпнице!
    Престъпление е такъв хубав стих да го оставиш несъвършен! И съдържанието му е чудесно, и мелодията която си му намерила е чудесна, и първите два куплета са великолепни. Но във всеки от останалите четири си оставила по нещо, което дразни слуха. По правило ударението във всеки стих пада на втората сричка. Но във втория ред на третия куплет, във втория ред на четвъртия куплет, в третия ред на предпоследния и в последния ред на последния куплет ударенията падат на първите срички.
    Можеш да кажеш: на мене и така си ми харесва, а който не го харесва, няма вкус. Да си напише сам по-хубаво.
    Но според мен трябва да се върнеш към него и - без ни най-малко да променяш съдържанието - да доведеш изпълнението му до съвършенство.
    Съответните редове биха могли например да станат:
    "От страх, че цял пред тебе ще се срина";
    "И кой ли не би искал да те има";
    "За жалост, много късно се събудих -
    бях на ръба на своето предателство";
    "да можех само пак да върна вчера".
    Това разбира се не може да е най-доброто, може и нещо да не съм догледал - ти ще си го огледаш. Важното е да не се примиряваш.
  • Поредния страхотен стих, с който ме радваш, макар да не е с съдържание, което събужда радостни чуства! Поздрави!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...