Сякаш вчера бяхме деца.

Сякаш вчера вървяхме, хванати за ръце

по дългите бели тротоари.

И викахме, и се смеехме

на някакви наши неща...

Вчера - дума, забравена

от многото спомени вътре във нас.

А днес сме вече големи

хора със свойте проблеми.

И искаме пак да вървим по тротоарите

и пак да пеем онези стари вече детски песни.

Но сега, щом отворим уста,

хората ни гледат смутени.
И ние ставаме тихи, смирени.

И постепенно,

погълнати от грижи и проблеми,

забравяме, за съжаление,

живота си като деца!