20.11.2011 г., 17:32 ч.

Вчера и утре 

  Поезия » Любовна
846 0 18

Този свят има много лица,

ако имаш очи да го зърнеш.

 

На разсъмване, щом утринта

се опита деня да прегърне –

да просветне с надежда едва

и надеждата в мене да върне,

странно някак успях да сбера

мойто утре и моето вчера .

И на двете подадох ръка,

исках себе си в тях да намеря.

Да съм истинска, с мъдри очи,

да изтрия за малко сълзите –

грабнах двете си пъстри торби,

пазех там всички спомени скрити.

В утринта някой с глас на мъдрец

 ми разказа защо съм различна.

Мойто време – и кръст, и венец

във което до смърт те обичам.

И с последната шепа тъга

и стрелките на нощите будни,

блесна с нова и пъстра дъга,

даде смисъл на моето утре.

То бе трепет и дръзка мечта

във които по тебе се губех.

Аз отново открих любовта,

и отново в живота се влюбих.

 

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??