Вчера и утре
Този свят има много лица,
ако имаш очи да го зърнеш.
На разсъмване, щом утринта
се опита деня да прегърне –
да просветне с надежда едва
и надеждата в мене да върне,
странно някак успях да сбера
мойто утре и моето вчера .
И на двете подадох ръка,
исках себе си в тях да намеря.
Да съм истинска, с мъдри очи,
да изтрия за малко сълзите –
грабнах двете си пъстри торби,
пазех там всички спомени скрити.
В утринта някой с глас на мъдрец
ми разказа защо съм различна.
Мойто време – и кръст, и венец
във което до смърт те обичам.
И с последната шепа тъга
и стрелките на нощите будни,
блесна с нова и пъстра дъга,
даде смисъл на моето утре.
То бе трепет и дръзка мечта
във които по тебе се губех.
Аз отново открих любовта,
и отново в живота се влюбих.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
