Вдишах самотата
В една зимна нощ аз вдишах самотата,
облегната на вопъл от счупени мечти,
усетих как ти прекършваше тъмнината,
впила нокти в гънките на моите очи...
Вятърът се просмука в моите вени,
нежно търсещ късче от нашия грях,
погали ласките отдавна забранени
и разпали тлеещия огън на моя страх.
Зимната нощ завладя моето дихание,
носеше ледената сила на утрешен ден,
тихия край на кървавото ми ридание,
бавно режещ скърцащата печал в мен.
Предателю, дано доизпиеш моя живот
и той да полепне тихо по твоето сърце.
Аз ще шепна клетви на твоя пропукан гроб
и сълзите ми ще мокрят мъртвите ти ръце.
В една зимна нощ сънищата ми изтляха
и се събудих, до болка стиснала очи,
дъждовните капки спокойно си кънтяха
и полепяха по съживените ми мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрина Иванова Всички права запазени
