Вдишване
Узрели нощи в дланите ми спят.
И тръгвам. Бързам да догоня,
останали парчета от изгубен свят…
Сглобявам пъзел. Изковавам броня.
Пречиствам се. Сълзи валят.
На тротоара на душата си седя.
Краката ми във бездната висят,
а между плочките, глухарче разцъфтя…
Събрало топли слънчеви лъчи,
въздух за живот, поело с мъка.
Та то е само малко цвете… но уви,
цъфти през каменна пролука.
В душата жълта, надеждата не спи.
Висят краката ми във бездната.
Усмихна се глухарчето. Видях мечти.
Събирам сили.
Вдишвам от надеждата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
