Узрели нощи в дланите ми спят.
И тръгвам. Бързам да догоня,
останали парчета от изгубен свят…
Сглобявам пъзел. Изковавам броня.
Пречиствам се. Сълзи валят.
На тротоара на душата си седя.
Краката ми във бездната висят,
а между плочките, глухарче разцъфтя…
Събрало топли слънчеви лъчи,
въздух за живот, поело с мъка.
Та то е само малко цвете… но уви,
цъфти през каменна пролука. ...