Овдовяла е Вярата.
Толкоз много съпрузи смени...
Високи и ниски,далечни и близки.
Беше смях, бяха сълзи...
И последният тъй си замина...
Не разбра, че от вяра боли.
Че вяра се брáни
не за миг, не за ден, не за година...
Не разбра... и бързо изстѝна...
Овдовяла е Вярата,
но пази надеждата - старата.
Да намери сърцето, което
ще я грабне,
понесе под небето!
© Хари Спасов Всички права запазени