23.10.2014 г., 18:10

Вдъхновение

1.2K 0 1

Вдъхновение

 

Нека гласът ми бъде вдъхновение. 
Ликът ми твое откровение.
И всяка болка с мене сподели, 
после сълзите и алкохола си дори.

 

И щом безсилна си пред своята дилема,
нека скромността ти в дланите си взема.
Стани тогава вик необуздан,
когато нямаш - от смелостта си ще ти дам.

 

И закрила ще е моята утеха.
Крила ще бъдат думите . а те отекват.
Сълзи ще бъдат истините в даден миг,
с душа погалих те със обич аз те приютих,

 

на истински живот те посветих...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДИВИЯТ КОН Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...