23.10.2014 г., 18:10

Вдъхновение

1.2K 0 1

Вдъхновение

 

Нека гласът ми бъде вдъхновение. 
Ликът ми твое откровение.
И всяка болка с мене сподели, 
после сълзите и алкохола си дори.

 

И щом безсилна си пред своята дилема,
нека скромността ти в дланите си взема.
Стани тогава вик необуздан,
когато нямаш - от смелостта си ще ти дам.

 

И закрила ще е моята утеха.
Крила ще бъдат думите . а те отекват.
Сълзи ще бъдат истините в даден миг,
с душа погалих те със обич аз те приютих,

 

на истински живот те посветих...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДИВИЯТ КОН Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...