Вдъхновение

Нека гласът ми бъде вдъхновение. 
Ликът ми твое откровение.
И всяка болка с мене сподели, 
после сълзите и алкохола си дори.

И щом безсилна си пред своята дилема,
нека скромността ти в дланите си взема.
Стани тогава вик необуздан,
когато нямаш - от смелостта си ще ти дам.

И закрила ще е моята утеха.
Крила ще бъдат думите . а те отекват.
Сълзи ще бъдат истините в даден миг,
с душа погалих те със обич аз те приютих,

на истински живот те посветих...