Oct 23, 2014, 6:10 PM

Вдъхновение

Poetry » Love

1.2K 0 1

Вдъхновение

Нека гласът ми бъде вдъхновение.
Ликът ми твое откровение.
И всяка болка с мене сподели,
после сълзите и алкохола си дори.

И щом безсилна си пред своята дилема,
нека скромността ти в дланите си взема.
Стани тогава вик необуздан,
когато нямаш - от смелостта си ще ти дам.

И закрила ще е моята утеха.
Крила ще бъдат думите . а те отекват.
Сълзи ще бъдат истините в даден миг,
с душа погалих те със обич аз те приютих,

на истински живот те посветих...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0