4.11.2017 г., 14:53

Вдъхновено от Далчев

735 1 1

Прозорецът е затворен
и бял черен и пердета няма
и вратата е затворена както винаги 
и бяла черна, а на нея закачен е лист:

"Стопанката на люлинската стая 
замина за (ония свят) Лас Вегас" 


То попринцип аз съм стопанката
на стаята, в която никой не живее.
Обаче не съм заминавала никъде
и тук отникъде не съм се връщала.

Аз никога от вкъщи не излизам
и моите единствени гости са годните.
А много пъти се сменяха сезоните и
АЗ навярно не съм вече същата.

Отдавна всички книги са прочетени
и всички пътища са минати
и ето как сякаш сто години 
разговарям само със себе си.

И ден и нощ часовникът
прескача върху своя циферблат.
Понякога аз се оглеждам в
огледалото, за да не бъда винаги самотна.

А по розовата ми стена се
изкачват бавно и догарят
дните ми: без ни една
истина от мен изречена. 

Животът ми безследно отминава
и сякаш АЗ не съм живяла никога
и зла измислица е моето съществуване....

Ако случайно някой се присети за мен 
и влезе в люлинската стая,
там няма да намери никого.
Там са само празното огледало
и затворената черна врата, на която лист закачен е:

"Стопанката на люлинската стая 
замина за (ония свят) Лас Вегас" 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димана Всички права запазени

õ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...