Прозорецът е затворен
и бял черен и пердета няма
и вратата е затворена както винаги 
и бяла черна, а на нея закачен е лист:

"Стопанката на люлинската стая 
замина за (ония свят) Лас Вегас" 

То попринцип аз съм стопанката
на стаята, в която никой не живее.
Обаче не съм заминавала никъде
и тук отникъде не съм се връщала.

Аз никога от вкъщи не излизам
и моите единствени гости са годните.
А много пъти се сменяха сезоните и
АЗ навярно не съм вече същата.

Отдавна всички книги са прочетени
и всички пътища са минати
и ето как сякаш сто години 
разговарям само със себе си.

И ден и нощ часовникът
прескача върху своя циферблат.
Понякога аз се оглеждам в
огледалото, за да не бъда винаги самотна.

А по розовата ми стена се
изкачват бавно и догарят
дните ми: без ни една
истина от мен изречена. 

Животът ми безследно отминава
и сякаш АЗ не съм живяла никога
и зла измислица е моето съществуване....

Ако случайно някой се присети за мен 
и влезе в люлинската стая,
там няма да намери никого.
Там са само празното огледало
и затворената черна врата, на която лист закачен е:

"Стопанката на люлинската стая 
замина за (ония свят) Лас Вегас"