30.10.2015 г., 9:46 ч.

Вече 

  Поезия » Любовна
450 0 0
Вече навън сняг ще вали

главата огън, сърцето лед,
заедно да сме, надали,
всяка вечер сънувам те в 5.

 

Гледам те - напира усмивка,
а сърцето с ярост прелива, 
като на рана ми трябва промивка,
без надежда любовта ми умира.

 

Научих се, трудно, мина много време,
че без теб ще е някак по-добре.
прикривам ли успешно, че без тебе
не знам оттук сега накъде?

 

Кълна се, чак те намразих,
не се забравяш лесно,
и знам, че дълбоко нагазих
в рими и думи - словесно.

 

Но някой ден си обещавам,
с други кафяви очи ще те гледам,
на себе си ще се възхищавам,
че и теб и погледът - с друг сменям.

© Евгения Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??