Oct 30, 2015, 9:46 AM

Вече

  Poetry » Love
986 0 0
Вече навън сняг ще вали

главата огън, сърцето лед,
заедно да сме, надали,
всяка вечер сънувам те в 5.

 

Гледам те - напира усмивка,
а сърцето с ярост прелива, 
като на рана ми трябва промивка,
без надежда любовта ми умира.

 

Научих се, трудно, мина много време,
че без теб ще е някак по-добре.
прикривам ли успешно, че без тебе
не знам оттук сега накъде?

 

Кълна се, чак те намразих,
не се забравяш лесно,
и знам, че дълбоко нагазих
в рими и думи - словесно.

 

Но някой ден си обещавам,
с други кафяви очи ще те гледам,
на себе си ще се възхищавам,
че и теб и погледът - с друг сменям.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...