Вече
Вече навън сняг ще вали
главата огън, сърцето лед,
заедно да сме, надали,
всяка вечер сънувам те в 5.
Гледам те - напира усмивка,
а сърцето с ярост прелива,
като на рана ми трябва промивка,
без надежда любовта ми умира.
Научих се, трудно, мина много време,
че без теб ще е някак по-добре.
прикривам ли успешно, че без тебе
не знам оттук сега накъде?
Кълна се, чак те намразих,
не се забравяш лесно,
и знам, че дълбоко нагазих
в рими и думи - словесно.
Но някой ден си обещавам,
с други кафяви очи ще те гледам,
на себе си ще се възхищавам,
че и теб и погледът - с друг сменям.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Все права защищены
