В очите се взирам - там вече е пусто, любовта догаря в гръдта ти студена.. И прося за ласки, и за обич се моля, в краката ти лазя,от болка сломена. Раняваш ме бавно, измъчваш душата, понесла последствията от твоите грешки, но безсиллна е вече,слаба...умира, бичувана с камшика на твойте насмешки. Нима е забавно да гледаш как страдам? След толкова време нима не разбираш, че малко по малко, бавно пропадам... Протягам ръка, но ти не я стигаш... И чезна в бездната на моята болка, заглъхва в нищото нечутият зов и отмаляла предавам се, вече не мога да продължавам да се боря за тази любов! И когато останеш сам в празнотата, когато сълзите по лицето се стичат, напускат сърцето ти празно,студено- и те са забравили как да обичат! Тогава разбираш, че вече е късно! Тогава ще молиш отчаян "Прости!"... Но няма да окова отново сърцето в оковите тежки на твойте лъжи!