Вече е късно
В очите се взирам - там вече е пусто,
любовта догаря в гръдта ти студена..
И прося за ласки, и за обич се моля,
в краката ти лазя,от болка сломена.
Раняваш ме бавно, измъчваш душата,
понесла последствията от твоите грешки,
но безсиллна е вече,слаба...умира,
бичувана с камшика на твойте насмешки.
Нима е забавно да гледаш как страдам?
След толкова време нима не разбираш,
че малко по малко, бавно пропадам...
Протягам ръка, но ти не я стигаш...
И чезна в бездната на моята болка,
заглъхва в нищото нечутият зов
и отмаляла предавам се, вече не мога
да продължавам да се боря за тази любов!
И когато останеш сам в празнотата,
когато сълзите по лицето се стичат,
напускат сърцето ти празно,студено-
и те са забравили как да обичат!
Тогава разбираш, че вече е късно!
Тогава ще молиш отчаян "Прости!"...
Но няма да окова отново сърцето
в оковите тежки на твойте лъжи!
© Нина Павозова All rights reserved.
Иначе благодаря че си отделила време да прочетеш стихчетата ми и наи-вече да се замислиш над тях
