Вече не мога...
Вече не мога да пиша.
Дори ми е трудно да мисля.
Сякаш ума си издишах,
когато се борех за смисъл.
Когато се биех за вечност,
тогава разбрах, че съм смъртен.
Макар и до днес неизречен -
чувствам, че имам присъда.
Вече не мога да скитам.
Дори ми е трудно да ходя.
Сякаш не се и запитах -
какво е да бъдеш свободен.
А какво е да бъдеш свободен?
Независим протон от ядрото;
самотен орел в небосвода
или лъвският пай от живота?
Вече не мога да търся.
Дори ми е трудно да видя.
Сякаш едва се отърсих
от онези очи страховити.
От онези ръце неподвластни,
които не можех да стигна.
Предложих размяна на страсти,
получих единствено стигма.
И вече не мога да дишам.
Дори затруднено говоря.
Вече не мога да пиша.
Не мога да пиша за обич.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
