Вече не мога...
Вече не мога да пиша.
Дори ми е трудно да мисля.
Сякаш ума си издишах,
когато се борех за смисъл.
Когато се биех за вечност,
тогава разбрах, че съм смъртен.
Макар и до днес неизречен -
чувствам, че имам присъда.
Вече не мога да скитам.
Дори ми е трудно да ходя.
Сякаш не се и запитах -
какво е да бъдеш свободен.
А какво е да бъдеш свободен?
Независим протон от ядрото;
самотен орел в небосвода
или лъвският пай от живота?
Вече не мога да търся.
Дори ми е трудно да видя.
Сякаш едва се отърсих
от онези очи страховити.
От онези ръце неподвластни,
които не можех да стигна.
Предложих размяна на страсти,
получих единствено стигма.
И вече не мога да дишам.
Дори затруднено говоря.
Вече не мога да пиша.
Не мога да пиша за обич.
© Валери Шуманов All rights reserved.
