Вече простих
Казваше ми, че те задушавам...
трябвало ти малко свобода.
Поиска време да размислиш...
тръгна си, не можех да те спра.
Нима от теб поисках много?
А може би ти дадох малко?
Та аз обичах те безумно,
но ти не оцени го... жалко!
А бяхме толкова щастливи,
но нещо в теб се промени.
-Прости и Сбогом-промълви ми...
дори не каза ми къде сгреших.
Когато тръгна си животът ми се срина,
но в сърцето си омраза не таих...
и досега се моля ти да си щастлива,
повярвай ми... за всичко ти простих!
трябвало ти малко свобода.
Поиска време да размислиш...
тръгна си, не можех да те спра.
Нима от теб поисках много?
А може би ти дадох малко?
Та аз обичах те безумно,
но ти не оцени го... жалко!
А бяхме толкова щастливи,
но нещо в теб се промени.
-Прости и Сбогом-промълви ми...
дори не каза ми къде сгреших.
Когато тръгна си животът ми се срина,
но в сърцето си омраза не таих...
и досега се моля ти да си щастлива,
повярвай ми... за всичко ти простих!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Божилов Всички права запазени
