Dec 25, 2005, 11:51 AM

Вече простих

  Poetry
1.1K 1 4
Казваше ми, че те задушавам...
трябвало ти малко свобода.
Поиска време да размислиш...
тръгна си, не можех да те спра.
Нима от теб поисках много?
А може би ти дадох малко?
Та аз обичах те безумно,
но ти не оцени го... жалко!
А бяхме толкова щастливи,
но нещо в теб се промени.
-Прости и Сбогом-промълви ми...
дори не каза ми къде сгреших.
Когато тръгна си животът ми се срина,
но в сърцето си омраза не таих...
и досега се моля ти да си щастлива,
повярвай ми... за всичко ти простих!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Божилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...