Вече съм на седем,
баба сутринта
с обич ми изпрати
празнични слова.
Да съм жива, здрава,
смело да летя
в този свят вълшебен
да съм все така –
весела, игрива,
умничка, добра
светъл лъч да бъда,
пръскащ топлина.
После ми напомни,
че и нов урок
имам да науча
в тоз годишен срок.
Ще съм ученичка,
знам го, за това
мога сам самичка
срички да чета.
Смятам не на пръсти,
а на ум, без глас.
А пък как рисувам,
нямам втора аз .:)
Пея и танцувам,
къщички строя,
куклите любими
с дом да ги даря.
Вече съм на седем!
Празник е сега!
Каня ви на парти
с щура веселба!
15.02.2023
Днес моята любима внучка Мила е рожденичка и стихът е посветен на нея!
© Таня Мезева Всички права запазени