1.02.2018 г., 11:59

Вечен избор

749 1 4

Измамливи са клетвите човешки
и преходни са думите от кал.
Не искам да повтарям стари грешки,
а после да въздишам от печал.

 

На никой властолюбец нямам вяра.
Не ме затрогва снимка от плакат.
По-скоро бих погалил помияра,
очи изцъклил от първичен глад.

 

Най-тъжно се вгорчава битието
от ловкия мошеник в скъп костюм.
Похлопаш ли, ще случиш на заето,
със не едно и две, но три наум.

 

Напусто е възторгът от обета,
щом сцената лукавият държи.
Властта му дава хиляди небета,
но всичките са тъмни от лъжи.

 

На вечен избор случих. И не жаля!
Почука в мен прободена ръка.
Помогна ми огнище да запаля
и с вяра светъл зов да изрека.

 

На вечен избор случих! И до века
не ще го разменя за земна лъст.
Че в Истина превръща се човекът,
когато прокърви в Завет до Кръст.

 

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Вярата е птица, която лети високо в Небето! И в тази стихосбирка съм събрал всичките си стихове, посветени на нея - вярата в Христос! Бог да ви благослови с прочитането и осмислянето им, приятели!

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Ирина!
  • Щастлив е оня,който е направил правилния избор!Защото често грешим и вярваме не на когото трябва и браво на оня,който се е поучил от грешките си!Пак много качествен стих,Ясене,възхищавам ти се!
  • Благодаря ти Меги! Помиярите заслужават повече милосърдие от мошениците с власт! Влади, благодаря ти за духовната подкепа! Поздрав и на теб!
  • "По-скоро бих погалил помияра,
    очи изцъклил от първичен глад."

    Много ми хареса!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...