26.11.2008 г., 18:18

Вечен огън

1.4K 0 14
 

Не се мъчи в душата да надникнеш-

тя крепост е от каменни стени,

във тайнствата не искай да проникнеш,

защото знай,че силно ще боли.

 

Когато тя усети светлината,

сама ще вдигне тежките врати,

за да се слеят раят и земята

и да родят от чудото искри.

 

Тя цялата си обич ще положи

в нозете ти за бъдещите дни,

в ръцете ти сърцето си ще сложи

и като огън вечен ще гори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...