Не се мъчи в душата да надникнеш-
тя крепост е от каменни стени,
във тайнствата не искай да проникнеш,
защото знай,че силно ще боли.
Когато тя усети светлината,
сама ще вдигне тежките врати,
за да се слеят раят и земята
и да родят от чудото искри.
Тя цялата си обич ще положи
в нозете ти за бъдещите дни,
в ръцете ти сърцето си ще сложи
и като огън вечен ще гори.
© Наташа Басарова Все права защищены
"Когато тя усети светлината,
сама ще вдигне тежките врати,"
Да, когато усети...