Не се мъчи в душата да надникнеш-
тя крепост е от каменни стени,
във тайнствата не искай да проникнеш,
защото знай,че силно ще боли.
Когато тя усети светлината,
сама ще вдигне тежките врати,
за да се слеят раят и земята
и да родят от чудото искри.
Тя цялата си обич ще положи
в нозете ти за бъдещите дни,
в ръцете ти сърцето си ще сложи
и като огън вечен ще гори.
© Наташа Басарова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
