Не се мъчи в душата да надникнеш-
тя крепост е от каменни стени,
във тайнствата не искай да проникнеш,
защото знай,че силно ще боли.
Когато тя усети светлината,
сама ще вдигне тежките врати,
за да се слеят раят и земята
и да родят от чудото искри.
Тя цялата си обич ще положи
в нозете ти за бъдещите дни,
в ръцете ти сърцето си ще сложи
и като огън вечен ще гори.
© Наташа Басарова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
