Не се мъчи в душата да надникнеш-
тя крепост е от каменни стени,
във тайнствата не искай да проникнеш,
защото знай,че силно ще боли.
Когато тя усети светлината,
сама ще вдигне тежките врати,
за да се слеят раят и земята
и да родят от чудото искри.
Тя цялата си обич ще положи
в нозете ти за бъдещите дни,
в ръцете ти сърцето си ще сложи
и като огън вечен ще гори.
© Наташа Басарова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
