3.03.2006 г., 10:37

Вечен огън/На връх Шипка/

1.7K 0 5
                             Вечен огън

                    Възправя ръст огромен
                    храм-паметник вековен!
                    Високо близо до звездите
                    е жертвения огън на душите!

                    Вървя по стъпала безброй-
                    нагоре към върха герой!
                    Тук всеки камък е реликва!
                    Петвековна сбъдната молитва!

                    Тук вечен огън отдавна не гори..
                     А жертвеника свят вандали оскверниха-
                     медта продали за пари-
                     със дявола те ядоха и пиха!

                     Тук вечен огън трябва да гори!
                       Поклон пред вас безименни герои!
                       Поклон пред вас борци за свобода!
                       Поклон пред паметта ВИ!


                      

                        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!
  • Браво Стен! Благодаря ти, че НИ напомни, че сме БЪЛГАРИ! Вярно е, че има какво да се работи по него.., но е писано с ЖАР, БОЛКА И ЛЮБОВ! За тях ти пиша 6-ца!
  • Наистина страхотно е...
  • Наистина, това с храм паметника беше скверно! Поклон за стихотворението!
  • ЧЕСТИТ 3-ти март!!!Поздрав,Стен!!!Никога не трябва да се забравят онези герои,заради които днес с гордост наричаме себе си българи!!!/6/

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...