Вечен сън
Вечен сън
В тая мрачна вечер скита из гората сам-сама
и странни звуци шепнат ù сега.
В черните окови редом се редят брезите
като бели призраци в нощта.
И ето...! Пак във мрака шепне ù беда: "Eла, ела!"
Любопитно тръгна тя и в мрака там видя
онази качулата сянка със косата във ръка.
В този миг в ковчега на снега положен строполи се
и огря я онова... чувство за свобода.
С огнената факла тражи сянка мъжка във нощта.
Шета из онез умрели преспи.
А във мрака там проблясва
ковчег положен на снега.
Плахо той, със сълзи горещи приближи се
и видя, как потънала във вечен сън,
лежи безмълвно любовта.
Сви се той, ридаейки до нея,
а над тях провеси се смъртта
и прошепна му в мига: "Ела, ела!"
И ето, той заспа, сякаш зимен сън в нощта,
а снегът над тях валеше ли, валеше
и покри ги с одеало нежно.
А..., ето че дойде мига!
И факлата, забита във снега... вечен сън заспа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иветт Всички права запазени
