Вечен сън
В тая мрачна вечер скита из гората сам-сама
и странни звуци шепнат ù сега.
В черните окови редом се редят брезите
като бели призраци в нощта.
И ето...! Пак във мрака шепне ù беда: "Eла, ела!"
Любопитно тръгна тя и в мрака там видя
онази качулата сянка със косата във ръка.
В този миг в ковчега на снега положен строполи се
и огря я онова... чувство за свобода.
С огнената факла тражи сянка мъжка във нощта.
Шета из онез умрели преспи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация