11.11.2007 г., 14:26

Вечен въпрос

1.2K 0 18

В основата на всеки електрон

или всяка фибра в мен,

загатнат е въпроса на Плaтон:

Ще срещнем ли и утрешния ден?

 

Доброто ще надживее ли Злината?

Ще има ли възмездие за всеки човек?

Ще търсим ли изход във вината?

Или ще вървим по пътя нелек?

 

Казват, че добрите си отиват млади,

а злите надживяват и смъртта.

Не е време да пишем балади,

а силно да срежем връвта!

 

Човек започва с първороден грях

и съпътстват го всички неволи.

Ще успеем ли обаче да се отървем от тях?

Не зная, но още се молим...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милица Игнатова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...