Вечер, 18,30
695
0
0
Вечер 18,30.
Прибирам се вкъщи.
Уморен, потен.
Баня! Душ!
Лягам и - туш.
Телефонът звъни...
-Ало, кой си ти?..
-Сега ли намери?
-Не! Остави, скапан съм.
-Забрави! Да! Да! Кажи!
-Надя ли? Няма я вкъщи.
-Кажи де! Кажи! Няма я!
-Не ме лъжи.
-Остави!
-До утре. Чаооо! Ще предам.
-Не знам! Лека! Е-е-е, карай по-полека!
Да! Тя идва сърдита...
Боже, колко е хубава!
Не говори, мълчи,
навела очи. Нещо я мъчи...
Любовни терзания, несподелена любов...
Знам ли?
Остави! Време е за сън.
Тъмно е навън...
Лека нощ! До утре, 18,30...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Митов Всички права запазени
