25.09.2008 г., 6:50 ч.
Вечер
Бягам с кораба, свършил пътя си в рифове.
Разлетяха се късове цветни мечти.
Ето, пак не заспивам. Галя грифа
и е тъжна китарата, а в душата боли.
От себе си бягам. От този, когото обичаше.
Стихове песни, като птица ,що ти дари.
Този със наниза. Този, който се вричаше.
Побеляха косите ми, а ханджарът на стената виси...
Пролетен бяс ще засипе снегът, после киша.
И поръсен със сол сякаш целия свят.
На балкона, с цигарата "Обич" пиша,
а очите ми, по небето звездите горят...
© Красимир Дяков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Еее, ЗЕМ!!! Разкош! Поредния!!!
Поздрав! -
Прекрасно както винаги Зем,но не бягай от себе си.Бъди такъв какъвто си.
Поздрав! -
Поздрави, Зем!
Най-сърдечни!
!!! -
Нежна и истинска мъжка поезия!Прекрасен стих!
-
Стиховете ти са чудесни! Надявам се да има още много!
Макар и със сняг в косите,
с огън във сърцето още
и пламък в очите,
вричане ще има
и Муза ще й пристане!
Прегръдки, Зем! -
Още красиви стихове ще има!
Поздрав! -
"На балкона, с цигарата "Обич" пиша,
а очите ми, по небето звездите горят..." БРАВО!!! -
Красиво! Но защо да е време за финал на лириката ти!!??
-
Много е хубаво, Зем!
И аз понякога се чувствам така! -
Тъжно е да заседнеш сред рифове,
но своя път ще продължиш,
щом приятел верен е "грифа" -
с него ще пееш и ще летиш!!!
С пожелание, Зем! -
Поздрав, Зем!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
на длан да сложиш мисли и любов,
а картите на масата...
Не да играеш,а да гледаш как
е подреден живота от съдбата...
Надсмей се после над света-
това е твоята разплата...
И аз харесах!