Вечер
Бягам с кораба, свършил пътя си в рифове.
Разлетяха се късове цветни мечти.
Ето, пак не заспивам. Галя грифа
и е тъжна китарата, а в душата боли.
От себе си бягам. От този, когото обичаше.
Стихове песни, като птица ,що ти дари.
Този със наниза. Този, който се вричаше.
Побеляха косите ми, а ханджарът на стената виси...
Пролетен бяс ще засипе снегът, после киша.
И поръсен със сол сякаш целия свят.
На балкона, с цигарата "Обич" пиша,
а очите ми, по небето звездите горят...
© Красимир Дяков All rights reserved.
