Вечер
Мрак злокобен се простира
над смълчаното градче
и в улиците глухи пак се чува
плач на мъничко дете.
Нит' луната, нит' звездите
ни огряват с топлина
само прозрачните сенки
се прокрадват във нощта.
Страшен тътен пак оглася
улиците на града
и от звука на камбана
се разнася пак смъртта.
© Надежда Александрова Всички права запазени