Вечер
702
0
0
Вечер
Мрак злокобен се простира
над смълчаното градче
и в улиците глухи пак се чува
плач на мъничко дете.
Нит' луната, нит' звездите
ни огряват с топлина
само прозрачните сенки
се прокрадват във нощта.
Страшен тътен пак оглася
улиците на града
и от звука на камбана
се разнася пак смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Александрова Всички права запазени
