Вечер край морето....4
Вечер край морето....4
Вървят по плажа момък и девойка
вървят, поспират- карат се, вървят...
Съвсем типична за живота двойка
във търсене на своя, собствен свят...
Засипва ги със здрач красива вечер,
„опашката” ѝ- вее нежен бриз,
а първата звезда изгряла вече
намига им от синкавата вис...
Подтичва бързо малката, но спира,
да я догони нейното момче,
по устните ѝ любовта напира
и еква смях от медено гласче...
За малко сядат после на скалата,
той гледа я с премрежени очи,
когато с пръсти роши ѝ косата...
А тя до него сгушена мълчи...
... И тръгват пак, и тръгват пак по плажа,
засилват се вечерните вълни-
той нещо мило иска да ѝ каже
но много трудно думите реди...
А тътенът на морската стихия
му заглушава мислите дори,
след малко мрак морето ще покрие
и угаси последните искри...
Вълна догонва до брега вълната,
а на прибоя бялата черта
единствена остава в тъмнината
да свети като фар във вечерта.
... Потъват те в нощта неосветени
изчезват там и взирам се след тях,
а някъде взривяват се вселени,
но в мрака екне звънкият ѝ смях...
Коста Качев,
12.10.2014
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
