Някой тихо запалва небето с блестящи морени и завързва лъчите на булчински росен букет, после леко притваря очите на бдящи сирени и на звездните скитници дава попътен билет. Непокорни остават безстрастните облачни кули, само вятърът спори със тях с първородство и чест и под синьото весело мигат свещички запалени, насъбрали край себе си восъчно-сладък шербет. Не разтваря се пълният с миро, ухаещ, чист въздух, с затанцували, ветрено люшкани, свежи треви с поизправили горди снаги мъдро свирещи борове и разпенени, пролетно плискащи, буйни води.
Интересна асоциация! Налей си от живописното питие, ако имаш от скъпото ликьорче и си представяй истинска вечер сред природата. Аз прекарах сред тази природа цяла седмица (за мен си е постижение! ) Но беше...прекрасно!
Ще оптам да напиша такъв стих, Неде, благодаря ти за идеята!Ти самата доста разбираш от поезия и красотата в нея, така че ще трябва наистина добре да се постарая!
Пък аз си мисля, че творци с таланта на Дими могат да вдъхнат нов смисъл на понятието"човешко". Защо винаги е нужно да казваме, че човек мърси природата?Ние сме част от нея.Дими, напиши един красив стих за прекрасното у човека...ще ме зарадваш...
Не съм съгласен, че няма човешко присъствие. Дими, ти си одухотворила самата природа, направила си я да говори сякаш с човешки глас. Много силен баладичен момент!
Браво! Стихотворението е чудесно, но знаеш ли какво би го направило по-добро?Ако сред чудния пейзаж се вмъкне и човешко присъствие.Помогни на читателя да си представи кой е този дето запалва небето.Вдъхновило ли те е определено място, за да напишеш творбата си?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.