Вечерна приказка
Някой тихо
запалва небето
с блестящи морени
и завързва
лъчите на булчински
росен букет,
после леко
притваря очите
на бдящи сирени
и на звездните
скитници дава
попътен билет.
Непокорни остават
безстрастните
облачни кули,
само вятърът
спори със тях
с първородство и чест
и под синьото
весело мигат
свещички запалени,
насъбрали край себе си
восъчно-сладък шербет.
Не разтваря се
пълният с миро,
ухаещ, чист въздух,
с затанцували,
ветрено люшкани,
свежи треви
с поизправили
горди снаги
мъдро свирещи борове
и разпенени,
пролетно плискащи,
буйни води.
запалва небето
с блестящи морени
и завързва
лъчите на булчински
росен букет,
после леко
притваря очите
на бдящи сирени
и на звездните
скитници дава
попътен билет.
Непокорни остават
безстрастните
облачни кули,
само вятърът
спори със тях
с първородство и чест
и под синьото
весело мигат
свещички запалени,
насъбрали край себе си
восъчно-сладък шербет.
Не разтваря се
пълният с миро,
ухаещ, чист въздух,
с затанцували,
ветрено люшкани,
свежи треви
с поизправили
горди снаги
мъдро свирещи борове
и разпенени,
пролетно плискащи,
буйни води.
© Дими Фильова All rights reserved.
