30.01.2023 г., 20:51 ч.

Вечерно 

  Поезия » Пейзажна
781 3 7

Върви и сплита с нежните си пръсти,
на плитки  оголели дървеса,
нощта. Те никак весели не са,
а вятърът пред църквата се кръсти.

 

Дали е зима? Кална. За кого са
украсите опърпани сега?
Навяват само мъничко тъга,
проблясват под Луната – зла и боса.

 

Снегът се крие нейде, но къде ли?
По ъглите се гуши нищета.
Мечтаейки за простички неща,
припомням си ленивите недели,

 

на  лятото. А пролетта се бави,
но ето ненадейно разцъфтя,
сред градските, изкуствени цветя,
в стиха ми люляк – с цветове лилави.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??