Вечерно
Върви и сплита с нежните си пръсти,
на плитки оголели дървеса,
нощта. Те никак весели не са,
а вятърът пред църквата се кръсти.
Дали е зима? Кална. За кого са
украсите опърпани сега?
Навяват само мъничко тъга,
проблясват под Луната – зла и боса.
Снегът се крие нейде, но къде ли?
По ъглите се гуши нищета.
Мечтаейки за простички неща,
припомням си ленивите недели,
на лятото. А пролетта се бави,
но ето ненадейно разцъфтя,
сред градските, изкуствени цветя,
в стиха ми люляк – с цветове лилави.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
