Вечерно
улица
под тъмен свод на дървета
далечен и тъжен дъх
на липи
тропот от падащи кестени...
през оределите листа - необятен
нощен простор
силуети -
унесени от ласка вечерна
тихо се смеят
нежно - докосват
под крехка улична лампа...
улицата
там в края ù
моят прозорец свети портокалово
жълто
като око
уморено махало на стенен часовник
отброява мажорно -
у дома
най-хубаво е
у дома...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени
