3.03.2018 г., 20:51

Вечерях

486 5 8

                 С тебе ли вечерях, Господи!

                 Или на дяволска закуска бях?!

                 Понесох старите си рани

                 и щипка сол аз сложих в тях.

 

                Да бъда буден, да посрещна

                студените вълни в кръвта.

                Които всеки ден ме учат,

                че сън в съня е любовта!

 

                Крило от птица взех назаем,

                сърце от храбър млад елен.

                Вечерях с Господ, дявол бях...!

                Ликът ти свиден в мен прибрах!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...